Изберете съответната секция като кликнете върху картинката в горния прозорец!

 

	ХРИСТО БОТЕВ Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 Декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (нов стил 2 юни) 1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
НА ПРОЩАВАНЕ В 1868

         

	ИВАН ВАЗОВ Иван Минчов Вазов е роден на 27 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец.Завършва местното взаимно и класно училище. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). От 1880г. Вазов се установява в Пловдив. Участва като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и писател. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов и създават основата на българската следосвобожденска литература — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
ЕДНА БЪЛГАРКА

 

	АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863г. в град Свищов. Умира на 11.05.1897г. край село Радулово, Пловдивска област. (Псевдоними-Башибозук; Беньо Наков; Въса Пъцова; Един от клуба на Моралното влияние; Щастливец.) По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България. Като студент Алеко проявява пристрастия към П. Каравелов. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент’”. Член на опозиционната Демократична партия начело с П. Каравелов през 1896г.;участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме” от създаването му през 1894г. Убит по политически причини.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
ИЗ „БАЙ ГАНЬО”   („НА ГОСТИ У ИРЕЧЕКА”)
ИЗ „ДО ЧИКАГО И НАЗАД”    („НИАГАРА!...”)

	ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ Роден в Трявна през 1866 г. Син на възрожденския творец Петко Рачов Славейков. Като ученик в Пловдив участва в протест срещу руската образователна система. В юношеските си години измръзва на пързалката на Марица и през целия си живот остава трудно подвижен и с неясен говор. През май 1912 г. отново е на път - през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на "Кървава песен" и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Костите му са пренесени в България през 1921 г.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
НЕРАЗДЕЛНИ

 

	ПЕЙО ЯВОРОВ Роден в град Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга „Мисъл” той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., когато той прекратява революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
ЗАТОЧЕНИЦИ

	ЕЛИН ПЕЛИН Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Роден е в Байлово, Софийско на 8.07.1877г. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
ПО ЖЪТВА

 

	ЙОРДАН ЙОВКОВ Роден на 09.11.1880 в Жеравна. Умира в Пловдив на 15.10.1937. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин. След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия”, където в бр. 1 публикува очерк за Балканската война - „Утрото на паметния ден”. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран в Пловдив, но след 24 часа умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
ПО ЖИЦАТА